Лицата на Перник: Антония Атанасова

30 април е и отново е време за Лицата На Перник. Дълго се чудехме как да започнем статията, но крайният резултат изключително много ни усмихна. Днес пред обектива ни застава Антония Атанасова. Какво разказва тя за книгата си „Моно„, Перник и още нещо, четете надолу!

Разкажи ни за себе си.

Аз съм Антония. Пиша, чувам музика непрестанно, търся,  намирам, събирам ценни моменти и хубави хора в сърцето си.

20170323172806_IMG_7835-01

По професия си учител. Кой е най-ценният урок, който научи от учениците си?

Преподавам, да, а уроците са безчет. От това как обичането трябва да се изразява, до музика, изкуство – дообогатяват ме учениците.

Срещите с тях – като среща със себе си.

Те, с техните прозрения, трепети, тревоги…Всеки ден има нещо ново, неочаквано. Учениците са един незавършен урок.

А всъщност как се озова на учителския стол?

Когато завърших училище, докато обмислях накъде да поема и как да се справя с етапа „да си възрастен“, се появи предложение да замествам учителка. Отидох без идея какво е да преподаваш и излязох тотално друг човек . Още преди да уча това, знаех, че искам да работя именно като преподавател.

20170323173229_IMG_7858-01

Първата ти книга се казва „Моно“. Защо избра да я озаглавиш именно така?

Според речника значението е :

 „Моно” е  „един, единен, сам”. Има някаква неповторимост в името. Защото самотата си има число и то е 1.

20170323173141_IMG_7857-01.jpeg

Моно е самотата, моногамията, напук на монофобния век , който обитаваме, звучи като музика, някак почти, предСтерео, силно е, толкова добре пасна и така естествено дойде, че представата ми как точно се зароди някак поизчезна.

Кое е мястото, което може да те накара да забравиш за реалността.

Което и да е място с любим човек.

Кой е авторът, който можеш да четеш винаги и да бъде непрестанен извор на вдъхновение?

Георги Господинов

А кое е мястото, което те вдъхновява?

Харесвам горите, а също , макар да не е съвсем в Перник, а околността – много ме зареждат селцата наоколо.

Селата навсякъде са непреодолимо вдъхновяващи.

В самия Перник- силно енергийни са ми местата, където е имало инициатива на  „Градски Легенди”, както и клубчетата с по-твърда музика.

Всъщност,  музата е нещо, което носим в себе си и то може да се случи почти навсякъде.

И да –  доста вдъхновяващ град е Перник.

20170323174531_IMG_7930-01.jpeg

Коя е любимата ти част от Перник?

Перник нощем, Перник, не толкова конкретно като час , а като усещане – когато е притихнал, спящ, дори невинен.

Перник с безумно бляскащите звезди над него, стихнали улици, светещи домове.

Когато е най-безпомощен и твой.

Перник за мен е…

… това, което ме калява, което ме мъчи,  болежка, радост при все това,  хабитат, простор, който …дано се разширява…Перник е местообитание на уникални хора. Съвсем сериозно.

20170323181312_IMG_8056-01

А за край ми се ще да попитам…

Това ли е Перник, в който искаме да живеем? Това ли е животът, който заслужаваме? Примирение ли е усещането, което ще оставим? Това ли е всичко? Има ли нещо отвъд тази реалност? Какво можем да направим заедно?

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s